Дефисто Студия ®

детска театрална и филмова студия

Епизод 04 – Александър Кендеров

Гостува: Александър Кендеров –  „Изгряващата звезда“
Водеща: Александра Костова

Podcast: Play in new window | Download

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Отлетял е Димитър Еленов. Не си е отишъл, защото присъствието и енергията му бяха толкова силни, че няма как да бъдат заличени. Толкова огромен авторитет, че забравяш, че и той е човек, и този ден ще дойде все някога. Един от най-важните ментори в живота ми! Отвори ми вратата към театъра, научи ме да го почитам като храм и да вдишвам дълбоко аромата на завесите. Научи ме на дисциплина. Преди представление репетирахме по 10 часа и не ни стигаше, искахме още. Научи ме, че името Дияна не се произнася Джияна. Мотивира мен и сестра ми да пътуваме всяка събота и неделя от Шумен до София в продължение на повече от година и половина. Показа ни, че сме специални и си струват усилията ни. Каза ни кои са книгите, които трябва да прочетем. След представление Emanuela ни даваше по-дълги и изчерпателни рецензии, а ако той беше доволен, казваше '' Добре беше.'' и това значеше, че сме изяли ролята, че сме си оставили душата на сцената и се гордее с нас. Казваше ми, че съм фин човек и да не оставям и музиката. Държеше се с нас като с големи, зрели хора. Възпитаваше у нас ценности и морал, а думата му беше меродавна истина. Видях го преди две години, отново в театъра, отново в репетиция преди представление и плаках от вълнение, че съм имал благословията да се докосна до гения му. После обядвахме заедно и той ми каза, че не ме е забравил и следи всичките ми успехи. Съжалявам, че напуснах България толкова рано и не можах по-дълго да се уча от него, да попивам знание, уроци, любов и истина. Обичаш Димитър Еленов не, защото е направил нещо за теб, а защото е той. Заради кривата лека усмивка, заради начина, по който си подава ръката и те гледа в очите, заради всичко, което е. Светъл път, Господин Еленов! Покланям Ви се до земята и Ви благодаря, за всичко, което ми дадохте. Вие сте вечен в сърцата на стотиците деца и любимите Ви хора!
Викторио Ангелов
Викторио Ангелов
Опорна точка
Помня как бях малка точица с големи очи. Въртяща се из въздуха, впечатлителна, нежна и добра. Тогава, сякаш бях хвърчило, ме взе на земята голям човек, обвит в мъгла от цигари. Голям господин с ръце, изцапани от мастилото на книга. Господин с дълбок глас, гръмък смях, светещи очи. От земята, ме заведе за ръка на сцената. Тогава разбрах, сцената е земя. Бавно, господинът ми показа как да изградя гръбнака си. Как да се чупя в черупките на различни образи, да се гмурна дълбоко във вътрешността им, да се къпя в силуетите им. Тогава разбрах, че сцената е живот и рай. Господинът ми повтаряше да градя характера си, за да се докосвам в чужди характери, да се превъплъщавам и да гледам чрез тях. Тогава разбрах, че сцената са очи, чрез които актьорите показват на зрителите истинският свят. Господинът настояваше да говоря чисто и ясно, главата ми да е високо и да съм достойна. Искаше да имам компас за живеене. Тогава разбрах, че сцената е само за достойните, а незаслужаващите безмилостно поглъща. Господинът искаше да си изобретя борбено сърце, с което да докосвам чуждите сърца и да пречиствам. Тогава разбрах, че хората без сърца никога не виждат истински сцената и тя не вижда тях. Най-накрая, сред гръм и мълнии, Господинът видя, че малката точица е пораснала под неговото крило, че вече е човек, че сцената е нейната опорна точка, а той е центърът на тежестта й. Господинът каза: Александра, на сцената ти въртиш въздуха около себе си. Тогава разбрах, че сцената е въздуха, който дишам.
АЛИАлександра Костова
АЛИ
Беше студен декемврийски ден, бях на осем, мама ме беше хванала за ръка и вървяхме към място, което не познавах! По пътя тя ми разказваше и се опитваше да ме успокои! Стигнахме – фоайе, няколко стъпала и един мъж – с бяла брада, без коса и невероятно топла усмивка… Тук се разделих с мама и останах на непознато място с непознати хора, но уплахата и страха бяха изчезнали! Бях спокоен и запленен, вероятно даже съм седял с отворена уста… Видях много щастливи деца, доволни че са тук и онзи човек с онази усмивка! Тогава вероятно не съм осъзнавал, че този ден е от онези Великите дни в живота на човек, които остават завинаги! Чиято емоция седи някъде там в сърцето и топли душата! Благодаря господин Еленов за онази топла усмивка, в онзи студен декемврийски ден! За мен беше чест, привилегия и удоволствие да се докосна до Вас! Обичам Ви и завинаги ще останете в сърцето ми!
Илия Терзийски
Илия Терзийски
За мен студия Дефисто се превърна във второ семейство.От едно срамежливо дете,което прекрачи прага на студията,Господин Еленов ме превърна в малък артист,научи ме да вярвам в себе си и най-важното-да бъда ДОСТОЕН ЧОВЕК!
Фани Узунова
Фани Узунова
Човек пази в емоционална си памет важните и определящи го хора и събития. Такава е за мен срещата с Димитър Еленов. В това общуване разбрах, че да си личност е най-важното условие в играта, играта и на сцената, и в живота. Театралната студия беше моя остров, убежище, където можех да изразя себе си. Винаги се връщам на този остров, когато съм объркана и смутена.
Наградата за женска роля, „Аз, Графинята” на XIII МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна’1989
Награда за най-добра женска роля, „Аз, Графинята”ФБИФ’1990
Аскер’2007 за главна женска роля в „Мъртвешки танц” на Стринберг, Сфумато
Награда за най-добра актриса във филма „Подгряване на вчерашния обед”, СБФД’2007
Награда за най-добра женска роля във филма „Подгряване на вчерашния обед”, Фестивал на българския игрален филм’ 2007 „Златната роза”, Варна
Награда за най-добра актриса във филма "Разследване” , СБФД’2008
СВЕТЛАНА ЯНЧЕВААктриса
СВЕТЛАНА ЯНЧЕВА
Най-определящата среща в живота ми.....И аз съм това, което съм! Благодаря!
Награда за женска роля във филма „Нощем по покривите” , Филмов фестивал, Карлово
ДЕЛЯНА ХАДЖИЯНКОВА Актриса
ДЕЛЯНА ХАДЖИЯНКОВА
Имах най-щастливото детство на света, защото бях в театралната студия на Димитър Еленов.
Носител е на наградата за млади дарования “Иван Димов” (1999 г.) за ролята на Илайза в "Пигмалион"
Аскеер`92 за ролите на Миранда и Ариел в “Бурята”
Аскеер`2006 за Изабела в “Дон Жуан
РЕНИ ВРАНГОВААктриса
РЕНИ ВРАНГОВА
Скъпи г-н Еленов, завиждам на Вашите ученици, със сигурност талантливи, умни и интересни, защото сте ги избрал Вие! Пазя прекрасен спомен от времето, когато посещавах Вашата школа Дефисто. Там ми дадохте първия театрален етюд и благодарение на Вас стъпих на сцената на Народен Театър "Иван Вазов".Това не се забравя!!! Наричахте ме "странна птица" и ни учехте да бъдем.....различни!
Наградата за най-добра женска роля във филма "Открадната светлина" на Hollywood Film Fest.
ВИОЛЕТА МАРКОВСКААктриса
ВИОЛЕТА МАРКОВСКА
Студията на Димитър Еленов в Народния театър, създаде в мен идеала за Театър, който все още търся в реалността." Там е първото й сценично участие - в „Кукувицата“ от Елин Рахнев.
ЙОАННА ТЕМЕЛКОВААктриса
ЙОАННА ТЕМЕЛКОВА
Димитър Еленов е човекът, който ме запали по театъра за добро или лошо! 7те години в детската театрална школа са от най-щастливите в живота ми. Дадоха ми много приятели и предопределиха съдбата ми. Спомням си, че с нетъпение чаках да свърша училище и да отида на репетиция. Той е човек, който може да те научи на театър!
ДИМИТЪР РАЧКОВАктьор
ДИМИТЪР РАЧКОВ
Студията на Димитър Еленов ме измъкна от заобикалящата скука. Изкуството дава необятни възможности за реализация, чрез него се живее интересно и истински.
ЕМИЛ ИЛИЕВ драматург НТ „Иван Вазов”
ЕМИЛ ИЛИЕВ
Будителят в моето сърце Будители са тези, които отварят много врати за хората, разкриват талантите им, развиват ги като личности. Будители мога да нарека мои учители, треньори, близки. Но моят будител, човекът, с когото съм прекарал голяма част от своя съзнателен живот, този, който ме развиваше, разкриваше мои качества, които не подозирах че притежавам, караше ме да вярвам в себе си, предизвикваше ме, даваше ми смелост, когато най-много се страхувах, е Димитър Еленов или както всички го наричахме “Господинът”. Той беше мой учител в студия ,,Дефисто“, мой режисьор в театъра и пример в живота. Налага ми се да говоря в минало време, тъй като той си отиде от този свят, но остана в сърцата на много хора, благословени да се срещнат с него. Той беше добър, много мъдър, горд, умен и искрен човек и с него прекарах няколко незабравими и безценни години. Когато бяхме малки, с брат ми много искахме да станем актьори. Гледахме представления и филми, след които си мечтаехме някой ден и ние да бъдем на сцената. Един ден, две шестгодишни момчета се явиха на кастинг и така започна сбъдването на тази наша мечта. Там срещнахме Господина, станахме Дефистовци. Помня топлината в очите му, прегръдката, вълнуващата първа среща с него. В онзи миг усетих, че ме очаква нещо страхотно. Беше взискателен и строг, което отначало ме плашеше, но впоследствие разбрах, че по този начин ме изглажда като качествена личност. Благодарение на него аз преодолях много свои страхове. Той обясняваше добре, стараеше се да извлече от мен всичко, на което съм способен. С него трупата ни постави представления като ,,Приказки за малки и големи“, ,,Снежната кралица“, ,,Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин“, ,,Абе, много любов“. Имал съм честта да съм на сцените на ,,Народния театър“, ,,Сатиричния театър“ и ,,Нов театър“. Господин Еленов разказваше много случки от своя живот, които аз слушах с интерес и във всяка от тях откривах поука за себе си или място за размисъл. Да, той искаше ние да мислим и да разсъждаваме. Желаеше да имаме своя гледна точка и свой начин на мислене. Оценката и мнението му за мен винаги бяха от голямо значение. Когато се бяхме справили по най-добрия начин, се качваше по едни много високи стълби и ни казваше: ,,Добре беше!“ – най-жадуваната похвала! Господин Еленов, Вие сте моя будител, човек, пред когото се прекланям, личност, на която се възхищавам. Избрах да пиша за Вас, защото с Ваша помощ аз повярвах в себе си, отключих вътрешните си сетива. Това е моят начин да Ви благодаря за това, че бяхте в живота ми, че ме допуснахте в своя вълшебен свят, а това е нещо, което винаги ще бъде част от мен и аз никога няма да забравя този подарък. Помогнахте ми да видя невидимото, да чета между редовете. Вие развихте въображението ми и обогатихте вътрешния ми свят. Благодаря Ви, че ми помогнахте да се преоткрия. Ядосан съм Ви, че си отидохте, защото ми бяхте нужен, бяхте мой учител и аз Ви приемах за духовен баща. Искаше ми се поне да се сбогувам с Вас и да Ви кажа, колко много значите Вие за мен. Моля Ви, където и да сте, бъдете с мен, особено в моментите, когато се страхувам. Сигурен съм, че ще го направите! Вашето име винаги ще е в сърцето ми, Вашият глас – в ума ми, а частица от Вашата душа ще се намира вътре в мен. Никога няма да Ви забравя!
Йоан Стойков
Годините прекарани в студията бяха бягство от гадното ежедневие. Може да се каже, че без студията нямаше да съм човека, който съм днес и кой знае къде щях да бъда и какво щях да правя. Благодарение на нея и на нашия скъп Господин, успях да видя един нов свят, в който доброто може наистина да съществува, а магията на театъра е заразяваща от където и да било другаде. Свят, който макар да е изпълнен с лишения, трудностти и неуморна работа, беше началните стъпки към това което ни очакваше в истинския живот и как да се справяме с него и да бъдем успешни. Смея да твърдя, че „Дефисто“ е най – добрата школа за актьорско майсторство, не само заради това, че Господинът ни показваше азбуката на актьорския занаят, а и защото ни учеше как да станем завършени личностти. Място, за необикновените и малко чудати деца и юноши със също толкова необикновени мисли, обединени от една обща цел – да развиват у себе си най-добрите си качества и да бъдат част от създаването на едно истинско изкуство. Нашият ръководител и създател на „Дефисто“ – Димитър Еленов, или както всички от студията се обръщахме към него с „Господина“ беше истиснки учител, ментор и водач. Един от малкото хора към когото съм изпитвала истинско уважение и страхопочитание. Той беше доста строг, на моменти страшен (поне когато бях малка ), но наистина му пукаше за нас децата и искаше да ни предаде, до колкото е възможно, от неговия опит и знания. Спомням си първия път когато бях на репетиция в студията. Тогава играхме в едно читалище в Дружба и подготвяхме „Морско синьо“ по пиеса на Валери Петров. Бях на около 11 или 12 и толкова се притеснявах, че седнах на един от задните редове. Тогава Господинът влезе в залата. От него се излъчваше енергия на човек с много опит, знания и необикновеност. Дотогава през живота си не бях виждала някой да предизвиква уважение само с влизането си в стая. Помня, че тогава си мислех, че нямах достатъчно умения, талант и право да ми преподава такъв учител или изобщо да бъда в тази студия. Слава богу така беше само първата година. Това което ме накара да остана толкова години беше онази магия която Господинът искаше да предаде на нас и чрез актьорска игра да я предадем на публиката. Тогава осъзнах, че актьорската професия не е просто да излезеш и да се усмихнеш два пъти защото си много хубав и чаровен. Не. Тя беше за създаване на нещо необикновено, за показване на друг по-различен начин на живот и както нашия господин ни учеше – за създаване на модели за подръжание. Студията събира само небоикновените деца и само те се задържаха. Те са лоялни един към друг, трудолюбиви и креативни. „Дефисто“ ме научи на едно много важно качество, а именно на екипност. На това, че в театъра няма „Аз“ и няма всеки с прищевките си. Има Ние - ние като „ще направим всичко по силите си предсталвение да има“. И за разлика от съвремените български театри, където всичко е само Аз и актьорите непрестанно си поливат вода и си правят мръсно, ние в студията бяхме единни. Истински приятели, които си помагат при нужда и се подкрепят. Студията беше първото място, където се чувствах приета. Научих се какво е да имаш приятел и колега, който ще подаде ръка при нужда. Не малко пъти се е случвало да изпадаме в кризисни ситуации по време на предсталвение, (заместване на някой закъснял „актьор“ за сцена, помагане за преобличане, покриване на някой, който си е объркал текста) но ние винаги успявахме спасим до колкото е възможно положението, защото работихме като екип. За почти 10 години студио „Дефисто“ бе моето убежище, училище и втори дом. В нея съм имала и много тъжни и гадни моменти изпълнени със стрес, но и много хубави и щастливи. Каквото и да е имало в миналото, аз не съжалявам и за секунда, че съм отделила толкова много време и винаги като си спомням за „Дефисто“ и за Господина в мен всичко се изпълва с много топли и мили чувства.
Виктория Митова
Previous
Next
Scroll to Top