Режисьорът и актьор Димитър Еленов е създател на поредица студии за деца. Педагогическата му кариера започва през 1977 г., със създаването на студия към Бургаския театър. По покана на Александър Морфов, през 2002-2004 г. създава студия, която реализира мегаспектакъла по пиесата „Кукувицата“ на Елин Рахнев, с участието на 40 деца и професионални актьори – Ванча Дойчева, Ваня Щерева, Христо Гърбов и Николай Урумов. През 2011 г. по инициатива на „Ню Бояна филм“ и под егидата на Столична община създава студия ДЕФИСТО, чиито спектакли са включени в репертоара на Сатиричния театър и театър СФУМАТО.

Известни артисти, които са били негови ученици в студиите, са: Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова, Рени Врангова, Димитър Рачков, Красин Йорданов, Виолета Марковска, Йоанна Темелкова, Наум Шопов –внук, Златко Гулеков, драматурга Емил Илиев и мн. др.

Г-н Еленов, разкажете с какво се отличава театрална студия „Дефисто“ от останалите детски школи?

Аз нямам претенции да познавам всички други детски школи в София и страната, защото непрекъснато се появяват нови, нови преподаватели, нови желаещи да се занимават с деца. Бих могъл да кажа, че онова, с което аз занимавам децата, например в сферата на действения анализ, надали има такъв колега, който би изразходвал време и усилия, без да е сигурен, че ще има ефект. Освен с двигателна и говорна култура, с които вероятно всички школи се занимават, аз над всичко поставям  работата в посока духовна култура. За мен е важно да науча децата да мислят със собствените си глави, да имат инициативата за разпределение в големи роли или някаква предпочитана от тях работа. Или по-просто казано, искам, а мисля и че създавам, силни и целеустремени характери.

Какви представления играете, как подбирате репертоара и къде можем да ви гледаме?

На първо място изборът на драматургия и намеренията ми за бъдещо представление винаги са свързани с това какви са децата в студията. Така както и в професионалния театър, режисьорът винаги избира следващото си представление според трупата, с която разполага. Така и аз, когато преобладават по-малки деца, в първата възрастова група до 12 години (а напоследък експериментирам и с по-малки, 5-6 годишни), задължително правя адаптирани за сцена приказки. Когато по-голямата част от участващите са тийнейджъри, съм правил „Предградие“ на Ерик Богосян, „Женско царство“ на Ст. Л. Костов, „Уестсайдска история“, „Гърнето“ на Плавт. Но в момента по-голямата част от децата са до 12 години и за това двете представления, които се играят в момента, са: „Приказки за малки и големи“ и „Снежната кралица“ по Андерсен на сцената на НОВ ТЕАТЪР НДК.

Споделете за изявите, които децата имат извън сцената на „Дефисто“.

Кастинг агенциите в България знаят за децата в моята студия и те често се явяват на кастинг за български или чужди продукции. В момента двама от големите ученици – Стоил Стоянов и Християна Стаменова – снимат в сериали. 16-годишната Александра Костова има няколко епизодични роли в български филми, а миналата година изигра главната роля във филма „Маймуна“ – постижението й е високо оценено от зрители и критика. София Михайлова участва вече в два или три рекламни клипа. Мартин Паунов снима това лято също в български филм, който очакваме всеки момент да излезе на екран. В момента три момчета и две момичета от малката група са на втори етап от кастинги.

Как бихте описали децата, които обучавате в студията, с какво са по-различни от предишните поколения малки актьори?

Не бих казал, че са много по-различни. Може би са малко по-малко любопитни, по-малко работливи и с доста затворена в себе си емоционалност. Но това, което е едно и също при талантливите деца, все едно от кое поколение са, е, че в момента, в който се запалят, сякаш си натиснал копче и започват да живеят и работят на по-бързи обороти. И в тези случаи на изключително работещи деца, много бързо се виждат резултатите на растежа – интелектуален, духовен, психо-физически. Някак си свикнах на възклицанията около мен: „Какво правите с тези деца, те толкова много се промениха!“ Но аз искам да ви кажа, че изключително трудно се постига. И това, че децата много често минават в друга енергийна категория, е едно от нещата, с които аз се гордея.

С какво е полезно театралното обучение от ранна възраст, с какво помага на децата?

Първото качество, което възпитават ранните школи за изкуство или за спорт, е самодисциплина. Децата отрано разбират, че ако искат да попаднат в центъра на вниманието, не е необходимо непременно да нарушават правилата. Можеш да получиш изключително внимание, а често и възхищение от уменията, които добиваш, от нивото на подготовката ти, която зависи от усилията, които полагаш, за да станеш по-добър. Много бързо децата в моята студия разбират, че ако искат да постигат мечтите си, трябва да работят. Да работят много и непрекъснато. Само така можеш да се приготвиш за младежките си години, в които да постигаш висока реализация.